Напрао ме е яд

да публикувам след невероятния пост на Йоан ,ама няма как да не споделя впечатления от изминалия ден. Ако някога минете покрай Паметника и видите ядосани ,отчаяни от живота , псуващи , оглеждащи се и обикалящи наляво-надясно хора , обикновено на групички, да знаете , че те просто си чакат масето от 2-3 часа :/ Съчувствайте им и бъдете с тях в този така труден миг , защото , о да ! те наистина изпитват невероятни страдания , а сърцето им дерзае. В последствие всичко придобива смисъл .

По -късно бях свидетел на ,нека се опитам да го опиша , седем човека, хванати за ръце на тревичката на Народен ,а една мацка имаше за задача да удари с електрошок един от тях ,като се очакваше ,че ще протече вълна от ток по всички останали :D
 Както и да е , Йоцету заминава за северозападо ,където интернет НЯМА , така че при завръщането ми веднага ще пиша ,кучки ;)
  Ето ви и една от любимите ми снимки в нета ever  , либоф за вас и дайте шанс на Йоан , не е толкова зле колкото изглежда <3